„КОГДА ВЕСЬ ДОМ ПРИЧЕСАН И УМЫТ...”
Ольга Николаевна Штейнберг/ Анстей (1912-1985 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ДОМЪТ МИ ЩОМ Е ВЧЕСАН И ИЗМИТ
Домът ми щом е вчесан и измит,
покоят смислен щом дъха обтича,
бюрото като шеметен магнит
със свойта сладка тишина привлича,
кандилото щом с верния си плам
край образа Господен носи сили,
духът блестящ, нащрек и строго сбран,
се пълни паметно като кандило,
и да погълнеш тази тишина,
към себе си да приобщиш молива,
в тетрадката откриваш топлина,
прелиствайки с ръце нетърпеливи –
ключа ще взема за вратата там,
за да залостя по-далеч душата,
и всички дарове ще дам
за чек с двуседмичната ми заплата.
Ударения
ДОМЪТ МИ ЩОМ Е ВЧЕСАН И ИЗМИТ
Домъ́т ми що́м е вче́сан и изми́т,
поко́ят сми́слен що́м дъха́ обти́ча,
бюро́то като ше́метен магни́т
със сво́йта сла́дка тишина́ привли́ча,
канди́лото щом с ве́рния си пла́м
край о́браза Госпо́ден но́си си́ли,
духъ́т блестя́щ, нащре́к и стро́го сбра́н,
се пъ́лни па́метно като канди́ло,
и да погъ́лнеш та́зи тишина́,
към се́бе си да приобщи́ш моли́ва,
в тетра́дката откри́ваш топлина́,
прели́ствайки с ръце́ нетърпели́ви –
ключа́ ще взе́ма за врата́та та́м,
за да зало́стя по́-дале́ч душа́та,
и вси́чки да́рове ще да́м
за че́к с двусе́дмичната ми запла́та.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Ольга Анстей
КОГДА ВЕСЬ ДОМ ПРИЧЕСАН И УМЫТ
Когда весь дом причесан и умыт,
Осмысленной напитан тишиною,
И стол рабочий тянет как магнит
Своею сладостною шириною,
Когда лампадки верный огонек
На рушнике у образа поставлен,
И дух светло-насторожен и строг,
И как лампадка бережно заправлен,
И надо эту тишину вбирать,
И карандаш тянуть к себе рывками,
И теплую раскрытую тетрадь
Листать нетерпеливыми руками –
Тогда возьму я ключ, пойду к дверям,
Подальше спрячу душу человека,
И Божьи все дары опять отдам
За двухнедельную бумажку чека.
---------------
Руската и украинска поетеса и преводачка Олга Анстей (Ольга Николаевна Штейнберг/ Анстей) е родена на 3 март 1912 г. в Киев. Пише стихове от детските си години. Завършва Института за чуждестранни езици в Киев (1931 г.), след което работи като машинописка и преводачка. Пише на руски, украински и френски език. По време на нацистката окупация живее в Киев. През 1943 г. емигрира в Западна Европа, до 1949 г. живее в Лодз, Прага, Берлин и Мюнхен, а от 1950 г. до края на живота си живее в САЩ. Работи като секретарка и преводачка в отдела за писмени преводи на ООН (1951-1972 г.). Публикува поезия, литературна критика и преводна поезия на английски, немски и украински автори в емигрантски издания като „Новый журнал”, „Грани”, „Встречи” и др. Авторка е на стихосбирките „Дверь в стене” (1949 г.) и „На юру” (1976 г.). Умира на 30 май 1985 г. в Ню Йорк.